Техническа интелигенция 2

Приятната среда във фирма “Вешимпекс”. Свежа обстановка, приятелска работна атмосфера. Интелигентните хора знаят как да го правят. И работа трябва да има, и почивка. И обсъждания, и разпускане на бутилка бира с разсъждения за живота. Тази тънка материя на съществуването. Нали всички нас оплела е тя? Задълбочено. Всеки един разговор се води със задълбочено вникване в първоосновите. В монадите. А има ли ги и тях? Дали всичко не е само мистерия, породена в нашето съзнание? Кои сме ние? Кое е първото – личността, или сетивният гигантски тромав слон, когото наричаме физически свят? Тези неща се разнищваха внимателно, и с необходимата доза толерантност, на терасата във фирмения офис – апартаментче – много приятно – новото строителство все пак си казва думата. Инженерите съвсем не бяха боси по отношение на всякакви сфери, като не на последно място и тази на духа. Религията. Никога не можеше, а и по принцип не може, като се замислиш, да се намери консенсус по тези въпроси. Но вниманието и тънката търпимост към чуждото мнение, чуждите убеждения, вяра и вълнения на сърцето, също така, на нашите инженери, правеха споровете просто удоволствие на интелектуалния сблъсък, а не потискащи с непримиримост и напрежение.

И така… Късен следобед на двадесет и трети май 20… година. На терасата са се събрали няколко, не всички, но достатъчно за приятен диалог, представители на техническата интелигенция от фирма „Вешимпекс”. Атмосферата. Слънцето, което струи така нежно през зеленината на дърветата, сякаш нарочно да гали и успокоява отмарящите труженици, паралелно с бутилките ледена бира, които те са отворили. Сякаш природата се радва и смее без глас – ето – тези са най-верните на обективната чувствителност хора – само те могат да познаят истината. Само те, които проникват в дълбините, без да се страхуват от критика и самокритика, с открити сърца – те поне заслужават миг на спокойствие и разтуха, лишен от тягостните понякога метеорологични условия, които изобилстват по нашите земи. Но и те не ги плашат – не, но просто сега е дошъл моментът. Моментът, който не може да бъде описан с думи, това просто е той.

Въздухът е свеж, по улицата минава котка, пред отсрещната безкрайно мизерна едноетажна къща майка е прегърнала бебето си. Инженер Калинчев вече е запалил цигарата си и обяснява своите виждания по обсъждания въпрос. Темата е: „Красотата у жените, как тя се съотнася към красотата въобще, и по принцип красотата – какво е тя, само зрима ли е, какво ни кара толкова да ни вълнува, има ли относителност при нея и защо всеки за себе си безусловно и без да разсъждава разбира дали едно нещо е красиво или не.”

Пропуснали сме началото на изказването на инж. Калинчев и затова предаваме оттам, откъдето можем.

- Мтакааамм… Вярвайте ми, облачните системи, макар и три вида, също се поддават на разрязване с нож като масло. Аз обичам войната на таралежите – този необичаен филм от моето детство, но пък от друга страна и таралеж, и котка не е едно и също. Сега, някой може да поспори – а котката – тя обича ли своя котарак, или би предпочела да я набодат няколко хиляди таралежа? Знам, че всеки от вас си има отговор на този въпрос, но моето становище е следното: в Хановер откраднаха булката. Това не е трагедия, разбира се, но не е и никак хубаво, особено като се има предвид войната в Ирак и т. н. Много болка има на този свят. Йордан Йовков я нарича „мъка”, но разбира се не е прав, тъй като той, като свободен гражданин, т.е. не бидейки илот, е можел да има зеленчукова градинка в Букурещ. Имало е един прилеп, който на Достоевски му се е видял като паяк, който се излежавал с една блондинка някъде 1930-та или 1935-та. Та, този прилеп доста голям кеф е видял. А паякът, за който говоря, е един от паяците в ъглите на каторжната баня, така живописно описана в „Записки от мъртвия дом”. Грешката на Достоевски се дължи на неговата относителна сексуална, като под сексуална нямам предвид само секс, задоволеност, тъй като, както знаем, той се е женил дори не един път, и освен това е имал деца. Той оприличава тази каторжна баня на преизподнята, или поне на представата му за нея. Но да се върнем на прилепа. Той се е казвал Валери и е бил един и половина метра висок, и не бих казал, че в момента го виждам като прилеп, ами по-скоро като трицепс. Имайки предвид ръста му, можем да предположим, че това е бил всъщност трицепс – джудже, тъй като, все пак, признайте – метър и петдесет си е доста малък размер, даже и да си китаец например. И лежал си той, значи, до блондинката, и значи доста му е било добре. Нямам предвид секса. Такъв е имало, но това не е било най-важното. Сега, да опиша и нея. Тя се казвала Сара и имала няколко деца, които живеели другаде, т.е в момента не са били там, разбира се – децата трябва да се пазят от такива гледки, и без това животът ще ги научи един ден на всичко, и нищо няма да им се спести, вярвайте ми. Това, разбира се, в никакъв случай не е дошло до онази мозъчна гънка на Гюстав Курбе, която отговаря за простите осъзнавания, и той в картината си „Ателието на художника” е добавил и дете, което с изумление гледа пищната гола млада жена, която позира на артиста. Не искам да го възприемате като произвол от моя страна, но нещата имат връзка, защото самият Курбе от време на време се явявал на трицепса и му говорел с басов глас в ушите, ама примерно в трамвая, по улицата – без значение, стои си трицепсът, а гласът на Курбе му боботи в ушите. И понеже нашият приятел се заслушвал и се отстранявал за малко от околната атмосфера, за по-наблюдателните това изглеждало странно и те започвали да го гледат много подозрително. Даже понякога, за да се вслуша по-добре в гласа, който чува, трицепсът си извивал едното сухожилие и си докосвал ухото с него – да се концентрира просто. Оттам тръгнала и мълвата, продуцирана от някои зложелатели на трицепса, който в крайна сметка можем да наричаме и по малко име – т.е. Фллаеррир, че е луд, т.е. психично болен и така нататък, а знаете какво е отношението на средния ограничен човек към тези неща. Така или иначе не било приятно. И не ме гледайте така, все едно съм пиян – две-три бири не могат да ме накарат да забравям такива важни неща, но разбира се, че трябва да ви кажа и какво му говорел Курбе през цялото време. Там е работата, че Курбе бил нарисувал, освен всичките си останали картини, и една, която нарекъл „Произходът на света”. Тя изобразявала женски гениталии, представени в най-близък план и с най-параноично изострените подробности, каквито могат да се предадат от четката на един такъв безспорен майстор като споменавания художник. Сега, цялата работа била, че той искал да я пробута на нашият добре познат Файелрир, дори и без пари – просто ей така. А, Фрийре, обаче, да ви кажа правичката, нещо не се интересувал. Това не е всичко, разбира се, но е едно доста неприятно явление, което нашият народ живописно нарича „мечешка услуга”, поради което на нашия трицепс му излязло име – че е чалнат и не знам какво си, и че нещо, разбираш ли, „не е добре”. Между другото той не бил трицепс всъщност, а солница, само че мъж. Сами разбирате, че това не променя особено нещата. Общо взето това е много малко от това, което бих казал по темата, само че сега разбирам (потупва се по джобовете), че съм забравил да си купя цигари и затова ще отскоча за малко отсреща.

Инж. Калинчев бързо излиза от терасата, защото явно липсата на цигари е нещо, което по доста неприятен начин го нервира, или както почти официално беше възприето да се изговаря във фирмата, със съответната доза ирония, разбира се – го „нервиргва”.

Сега се намесва магистърът по информатика Каролев. Той не е част от постоянния състав на фирмата, работи по договор, но пък е доста интелигентен, дори като че ли надвишава средното ниво на колектива, което и без това е доста високо, и както сам казва – тази работна среда му допада по уникален начин. Той е наистина изявена личност – в частния си живот поддържа блог, който не остава незабелязан за блог-обществеността, професионално наистина е на високо ниво – може да прави неща, които другите – кой със срам, кой без срам признават, че не могат да направят. Той не пуши, така че само отпива от бутилката си и казва:

- Аз съжалявам, че Ивра9 си отиде (за момента), но искам да кажа някои неща, по отношение на които не съм съгласен с него. Бих искал да е тук, за да не излезе, че го критикувам зад гърба, и само чакам да се обърне, за да си купи цигари, например, и да го почна, но сега така се получи просто.

Междувременно проджект-мениджърът Асен Сивриев се беше присъединил към компанията и с интерес слушаше Каролев. Той много уважаваше инж. Калинчев, но смяташе, че в някои неща се увлича, и затова с интерес се заслуша в критиката на Каролев. Инж. Сивриев не беше присъствал на изложението на Калинчев, но тъй като мненията им по повечето въпроси почти съвпадаха (с онези разлики, за които споменахме) то това не му пречеше да следи темата и да почувства различията у Каролев, които той имаше намерение да изкаже.

Каролев продължи:

- Значи, нещата стоят така. Не е съвсем вярно, това което Ивра9 каза за Достоевски. В смисъл – вярно е като версия, но отдавна е доказано, че Достоевски е измислен от бялата реакция след октомврийската революция с цел суеверният руски народ да има някакъв идол. Доказателства за това има много и няма да ги изброявам, като само ще спомена, че съответният Фьодор Михайлович никога не е бил ексхумиран, излаган в стъкленица с формалин и прочее. Как искат да вярваме в съществуването на една физиологична единица, без най-малко да се постараят да ни я покажат? Но това е най-малкото. На другото няма да се спирам понеже нямаме време сега. Мога само да кажа, че Сталин, например (Йосиф Висарионович Джугашвили, с детски прякор Сосо) е вярвал в съществуването му, или поне не е давал признаци за обратното, поради очевидния факт, че не е искал да обезвери руския народ преди и по време на великата отечествена война, нещо което го показва, въпреки противоречивостта му в други отношения, като далновиден политик. Що се отнася до следвоенните години – то след това Сталин много скоро умира (осем години, ако се замислиш наистина) и предполагам, че просто не е имал време да се занимае с една фикция на литературния фанатизъм, каквото представлява в действителност Достоевски. Искам също така да отбележа, че учените, изследващи стила на романите и писанията на гореспоменатата фиктивна личност, са установили някои натрапващи се факти. Например стилът на текста на „Престъпление и наказание” драстично се различава от стила на „Неточка Незванова” и особено на „Братя Карамазови”. Установено е, че не само тези произведения е невъзможно да бъдат написани от един и същи човек, но и че става дума за три съвсем различни писателски персони. Между другото, ако задълбаем, нещата се усложняват повече – в „Братя Карамазови” учените са установили поне пет различни личностови стилове, като поне два от тях принадлежат на жена. Например, признато е вече, и то съвсем официално, че главата „Великият инквизитор”, стилистично изследвано, е била написана от жена с пременструален синдром. Ако трябва да бъда пунктуален, изнасяйки малко повече подробности, то трябва да кажа, че всички части от текста, касаещи героя Иван Карамазов са писани от жена.

Инж. Асен Сивриев се намеси, защото обичаше да внася ред във всички мероприятия на фирмата, включително неформални разговори и прочие, и точният ред на мисълта му разрешаваше много проблеми, така както мечът на Александър Македонски е разрязал гордиевия възел.

- Ивра9 говореше за малко по-други неща, като съвсем странично спомена Достоевски…

- Да, но е важно да бъдем коректни в това, което казваме, иначе се получава нещо, което аз лично съм нарекъл „вежлива галимация”. А освен това мога да кажа, съвсем накратко, че Курбе пък, е бил половин Курбе, защото около тридесет годишната си възраст е бил разсечен на две, и едната му част се загубила безследно, а другата е била погребана някъде в Калифорния, и много градове спорят там сега за гробното му място.

- О, и аз съм чувал това. Само не мога да разбера, надлъжно ли е бил разсечен, или напречно – учените не дават ясна версия за това.

- Много ясно, че е надлъжно. Ако беше напречно, даже и при тогавашните средства на медицината щяха да го спасят (поне горната част), и той щеше да продължи да участва в обществения живот, а да не говорим, че задължително щеше и да учреди собствен цирк, в който щеше да демонстрира долния си разрез, който със сигурност пък би предизвикал фурор, надминаващ с разряди този от забягването на Дега в южния пасифик. Това не е станало, което доказва обратното, т.е. това е доказателство чрез свеждане до абсурд (reductio ad absurdum).

- Мда, да… – инж. Сивриев не знаеше какво представлява доказателството чрез свеждане до абсурд, което само му прави чест обаче, тъй като издигнатите личности не могат да наизустяват всякакви подробности от различни науки като философия, математика например, и прочие. Даже самото занимаване с мислене, за издигнатите личности като гореспоменатия инженер е един вид слизане в ниското, айде, да не го наричаме „ада”, но все пак да не забравяме, че естественото им състояние е излежаване на сянка гол до кръста с фалшива пура и чаша истинско уиски в ръка. Но това е само отклонение. Инж. Сивриев продължи – това сигурно е така, но наистина Ивра9 не говореше специално за това, той говореше и за излежаването до много блондинки на име Сара, с безброй деца, които не присъстват в сцената.

Като пропуснем известната неточност, не можем да не признаем обективността на инж. Сивриев. Лицето му беше тъжно, а очите му бяха олицетворение на мировата печал – т.е.: ”Сега трябва да съм с пура и с панамска шапка, а не съм, защо по дяволите е така? Защо е така устроен светът?”

Тук Каролев малко се обърка, защото да си го кажем направо, не искаше да взима такова пряко отношение по темата, което би изложило душата му на показ като половите органи на морско свинче – нудист, и той отсече с малко неясната фраза:

- Значи, в това отношение всичко е ясно – купили са пружината, и са я вързали по някакъв начин за пода, за да не ги изстреля към тавана, където да се размажат. Всичко е въпрос на пари – завързване на едно нещо за друго, и после давай по телевизията. И народът гледа – колкото и да му се сърдим – така е. Аз съм сигурен, че като тоя олигофрен има и поне други шестима.

Тук се намеси съвсем неочаквано и инж. Сеев. Той каза следното:

- Но въпросът е за тъгата и има ли… – инж.Сеев веднага го прекъснаха, той беше известен с това, че през живота си, или поне по време на стажа си във фирмата не е казал нищо интересно, така че хората свикнаха някак да го пресичат, преди да е прахосал прекалено от и без това недостатъчната доза живот, която се пада на всеки. Този човек говореше не само неинтересни неща, но и толкова скучни, че приличаха на изказванията по пленумите на Партията от времето на социализма – при това без и грам преувеличение, всъщност може би и няколко пъти по-скучни. Падна се на инж. Владимир Иванов да свърши това и да внесе своето гледище в обсъждането.

- Виж сега, като става въпрос за лежане до блондинка, аз съм твърдо против. Всъщност цветът на косата няма значение, но всички разбираме символиката. Въобще, лежането до жени, голички при това, а пък и облечени дори – това е абсолютно губене на психическа и всякаква друга енергия. Не че трябва да се забрани, но… Е, и да се забрани – какво пък, никой нищо няма да загуби, а пък и само ще спечелим. Ние мъжете, имам предвид…

Инж. Сеев отново се опита да вметне нещо:

- Все пак, да не забравяме, че става дума не за трицепс, а за солница… – той не се напъваше за нищо, всички го игнорираха и той приемаше това за нормално.

- Прав си – тук инж. Сивриев подкрепи Иванов – лежането до жена предразполага към псориазис и придава тричав дъх. На тялото, имам предвид. После колкото и да се къпеш – забрави. Аз преди имах едно гадже, ама слава богу го разкарах, та сега поне мириша нормално. То иначе и парфюм да си сложиш и с белина да се натъркаш, ако опиташ – няма, братче – то трици – едно тричаво такова – няма отърване. Не че е толкова неприятно, не е гнусно, но просто е срамно – отиваш на бар, или на кино, например, и всички те гледат – ей го тоя тричавия – невъзможно просто.

Инж. Иванов обаче допълни мисълта си:

- Не е до миризмата, въпросът е принципен. Просто не може така. Чувствам се все едно съм гаврътнал три водки с мляко.

- Хе-хе, че ти гаврътвал ли си някога водка с мляко въобще? – на инж. Сивриев му хареса експресивността на този изказ дотолкова, че реши дори да се заяде.

- Не, но си го представям. Всеки може да си го представи. Или все едно да пиеш микс с прах за пране.

- Е, не, това е вече прекалено. Разбирам какво искаш да кажеш, но не е същото. Това с млякото обаче беше добро – нека си остане така.

- Е, да, прав си. – Иванов призна, че е прекалил. Въобще той беше честен човек и не би увъртал, само за да се наложи. – Връщам си думите назад. Но нека тогава измисля друго сравнение – все едно да пиеш равни части водка, сода за хляб и една капка коресилин.

- Но съвсем миниатюрна капка, нали?

- Мини-мииатюрна. Росичка коресилин.

- Ей това го бива! Признавам те, Владимире!

Тук разговорът замря и всички, уморени от концентрацията си в него, зареяха поглед нанякъде. Погледът на повечето обаче беше привлечен от двойката влюбени гълъби, които бяха кацнали на един особено издаден клон на близкото дърво, и наблюдаваха терасата. Всички ги намразиха. Как е възможно, какво безобразие – гълъби! Тогава съвсем естествено се поде нов разговор на тази тема и всички (освен може би инж. Сеев) изразиха гневни мнения относно това – и как например тези гълъби трябва да бъдат отстреляни, може би заклани по някакъв начин, измъчвани, ако може, или поне замеряни с камъни, ако може дървото да се подпали, та те да изгорят, но някой вметна, че те ще излетят преди пламъците да стигнат до тях, това предизвика бурни псувни и укоряване на далия тази глупава идея, и се започна обмисляне на нови фиктивни планове за унищожението на двойката – я с картечници, я с напалм – напълно бутафорни, разбира се – компанията просто трябваше да се намира на приказка.